метални вълни и виолетов пясък (импресия)

Всеки отделен орган притежава собствени индивидуални особености както в общия си звуково-темброви характер, така и във фасадата си, доколкото представлява една архитектонична композиция. Майсторството на органостроителя се разпростира и в звуковите, и в техническите характеристики и във визуалното представяне на инструмента; и всички тези индивидуалности са съобразени със стила, акустичните условия, музикалното предназначение на органа и дори географските дадености в околността. Съобразено с акустичната среда, този орган представя един относително агресивен и доста наситен обертоново звук. Тази обертонова активност създава известно напрежение у слушателя, но тембровата пищност носи също празнично настроение и изостря емоционалната реакция на публиката. С така проектираните тембри би трябвало да се очаква труден и неотзивчив синтез между регистрите, но точно тук органът изненадва с майсторската инструментална работа. Този инструмент притежава изключителна способност за смесване и комбиниране на най-различни регистри, дори в нетрадиционни комбинации, и позволява на органиста да подбира музикалната си изразителност чрез превъзходни детайлни и фини темброви нюанси. В това се крие същността на един “благодарен” инструмент, който си заслужава гордостта на органистите и на публиката ни, да разполагат с един отличен орган. Фасадата на инструмента е в модерен стил, базираща се на няколковековните традиции в органостроенето. Отделните секции са разделени на полета, рамкирани от дървената обшивка. В двата края стоят кулите на педалната секция и всяко следващо поле се смалява и хлътва постепенно навътре, а тръбите също са подредени, следвайки хлътващи към центъра равнини. Най-горе фигурата се затваря като корона от секцията на Позитив-а.. Динамиката на бягащите диагонали, релефът, пластиката на едрите архитектонични форми контрастират на монотонно изправените тръби и правоъгълни полета, сякаш изобразяват скулптура на контрапункта в полифонична музикална структура. Движение на начупените линии, пластичност и повтаряемост – каточе ли зрителят се е втренчил в морските вълни. Острите светлинни петна върху блестящия метал и мекото матово отражение в дървото напомнят на отблясъци на слънцето върху вълни и топлата светлина от пясъка. С дълбочина, детайлност и мащабност, скулптурата позволява на публиката да се втренчи и да съзерцава унесено и тази естетика достига връх докато звучи доброто музикално изпълнение. В общата композиция всички диагонални линии и повърхнини са устремени към центъра на фигурата, откъдето сякаш избликват нагоре, навън и напред тръбите на соло-тромпетите. Бляскави, искрящи, с тесни фанфарни тела - като красиви празнични цветя, сякаш застинал, постоянно разпиляващ се букет. Точно по този начин звучи и тембърът на тези два регистъра – празнични звънливи гласове като десетки сребърни звънчета, като искрящи съзвездия от капризни звуци, които бликат в залата и се разсипват върху публиката.