четвъртък, 18 януари 2007 г.

най-общо за инструмента

Органът в ФКЦ-Варна е типичен концертен инструмент, предназначен за изпълнение на солова, а така също и оркестрово- , камерно- , хорово- и вокално-ансамблова музика. Звуково инструментът клони малко повече към “симфоничния” орган, с богатите си темброви нюанси е идеален за изпълнение на романтични стилове и музика от 20-ти век. Същевременно органът дава достатъчно разнообразни възможности за пълноценното изразяване на полифоничната пластика и графичност на гласоводенето в Барока и особено на Баховия стил. С този орган доста сполучливо могат да се създадат темброви нюанси и за изпълнение на френска, а също донякъде и на италианска музика.

диспозиция

Органът е настроен в неравномерно темпериран строй - Kirnberger III. Височината е а1-440 Hz при 18°C , което при концертните условия в залата значи а1 ~ 443 Hz

някои данни

Органът има 53 регистъра, 11 от регистрите са езичкови, от които 2 са “соло-тромпети” в испански маниер /наклонени напред/. Регистрите са разпределени в 4 секции които са свързани с отделна клавиатура /мануал/. С долния мануал се свири на основната секция на органа /”Главен орган”/. Средният е свързан със ”Соло-позитив”, а чрез горния мануал свири “Оберпозитив”. Педалната клавиатура служи за свирене на педалната секция /”Педал”/. Чрез допълнителни системи /копула/, регистри от една или повече секции могат да се добавят към регистрите на друга секция и така да се управляват всички от един мануал или от педала. Тези копули могат да се включват както с ръце, така и чрез пистони за краката. Органът има механична тонова трактура и електрическа регистрова. Трактурите на соло-тромпетите са само електрически, копулите също са електрически. Инструментът е снабден с електронна система “Setzer” за автоматично включване на 31 програмируеми и една Pleno комбинации. Чрез една електро-механична система - “Crescendo-Walze” – могат да се включват или изключват последователно регистрите от 0 до Tutti. Соло-позитивът е “затворен” с механична система от жалузи /”Schweller”/, които чрез отваряне и затвяряне постигат малки нюанси в динамиката на звука. Към Оберпозитива и към Соло-позитива има малки мяхови устройства , чрез които в звука може да се постига вибрато. Инструментът има 13 мяха – един главен и 12 поддържащи конкретното налягане за отделните секции в органа. Главният мях се снабдява с въздух от вентилаторен мотор – 1 kW. Органът има общо 3999 тръби + една бутафорна. Металните са направени от калаено-оловна сплав, а дървените – от бор.

метални вълни и виолетов пясък (импресия)

Всеки отделен орган притежава собствени индивидуални особености както в общия си звуково-темброви характер, така и във фасадата си, доколкото представлява една архитектонична композиция. Майсторството на органостроителя се разпростира и в звуковите, и в техническите характеристики и във визуалното представяне на инструмента; и всички тези индивидуалности са съобразени със стила, акустичните условия, музикалното предназначение на органа и дори географските дадености в околността. Съобразено с акустичната среда, този орган представя един относително агресивен и доста наситен обертоново звук. Тази обертонова активност създава известно напрежение у слушателя, но тембровата пищност носи също празнично настроение и изостря емоционалната реакция на публиката. С така проектираните тембри би трябвало да се очаква труден и неотзивчив синтез между регистрите, но точно тук органът изненадва с майсторската инструментална работа. Този инструмент притежава изключителна способност за смесване и комбиниране на най-различни регистри, дори в нетрадиционни комбинации, и позволява на органиста да подбира музикалната си изразителност чрез превъзходни детайлни и фини темброви нюанси. В това се крие същността на един “благодарен” инструмент, който си заслужава гордостта на органистите и на публиката ни, да разполагат с един отличен орган. Фасадата на инструмента е в модерен стил, базираща се на няколковековните традиции в органостроенето. Отделните секции са разделени на полета, рамкирани от дървената обшивка. В двата края стоят кулите на педалната секция и всяко следващо поле се смалява и хлътва постепенно навътре, а тръбите също са подредени, следвайки хлътващи към центъра равнини. Най-горе фигурата се затваря като корона от секцията на Позитив-а.. Динамиката на бягащите диагонали, релефът, пластиката на едрите архитектонични форми контрастират на монотонно изправените тръби и правоъгълни полета, сякаш изобразяват скулптура на контрапункта в полифонична музикална структура. Движение на начупените линии, пластичност и повтаряемост – каточе ли зрителят се е втренчил в морските вълни. Острите светлинни петна върху блестящия метал и мекото матово отражение в дървото напомнят на отблясъци на слънцето върху вълни и топлата светлина от пясъка. С дълбочина, детайлност и мащабност, скулптурата позволява на публиката да се втренчи и да съзерцава унесено и тази естетика достига връх докато звучи доброто музикално изпълнение. В общата композиция всички диагонални линии и повърхнини са устремени към центъра на фигурата, откъдето сякаш избликват нагоре, навън и напред тръбите на соло-тромпетите. Бляскави, искрящи, с тесни фанфарни тела - като красиви празнични цветя, сякаш застинал, постоянно разпиляващ се букет. Точно по този начин звучи и тембърът на тези два регистъра – празнични звънливи гласове като десетки сребърни звънчета, като искрящи съзвездия от капризни звуци, които бликат в залата и се разсипват върху публиката.

сряда, 17 януари 2007 г.

история

В един крайморски град, изпълнен с туристическо веселие, с тържества по най-различни поводи, град със стари културни и особено музикални традиции, с живописни и графични изложби, с тъжествени оркестри и международни летни музикални и кино-фестивали ; в началото на 80-те години на миналия век арх. Косьо Христов, проектантът на бъдещата модерна и претенциозна сграда на Фестивален и Конгресен Център, отстоява идеята си да се постави един концертен орган в голямата зала на ФКЦ. Партийните и местни управители са отзивчиви на тази идея и заделят съответните финансови средства. Така през 1984г. официалният инвеститор “Стопанска дирекция” – Варна сключва договор за изработка на нов голям концертен орган с органостроителната фирма “Alexander Schuke Potsdam Orgelbau” , която вече е правила 10 години по-рано органа в зала “България” в София. Органостроителницата от Потсдам е едно предприятие с почти 200-годишна история /1820г/. Тази фирма претърпява всевъзможни превратности – оставала без наследници, откупувана, преживяла раздяла между братя, национализирана и реституирана – “Alexander Schuke Potsdam Orgelbau” запазва авторитета си сред най-респектиращите органостроителници в Германия и Европа. Тъй като през 80-те години фирмата е одържавена и принадлежи на тогавашната ГДР, договорът е сключен в преводни рубли - по първо направление. Така че стойността на органа излиза много изгодна за нашата страна. В следващите години много работи по подготавка за поставяне на инструмента – построява се специална конзола за органа, освобождава се допълнително височина над сцената. най- сериозна е работата по изследване на вътрешната архитектура от акустична гледна точка, имайки предвид че овалната форма не е особено благоприятна за музикалната акустика. Най-големите заслуги за тези изследвания и последвалия ги проект има берлинският “Geote Institut”. Трудността идва от факта че залата е с многофункционално предназначение, а условията за конгресна- и киноакустика са твърде различни от тези за концертно-музикална. В крайна сметка по идея на берлинския проф. Фасолд, екип от МЕИ – Варна изготвят и реализират технически проект за променлива акустична среда в залата. / Относно конкретните акустични условия за органовите концерти бих коментирал допълнително /. В крайна сметка през 1986 г. Schuke Orgelbau проектират и изработват един превъзходен орган, съобразен с конкретните музикално-акустични условия в залата. Междувременно фирмата е получила поръчка за още един орган, този път за концертната зала в гр. Добрич, и веднага след варненския – започват изработката на третия си за България орган. В същата година е завършена и сградата на ФКЦ във Варна и през лятото на следващата година започва мотажът на инструмента, който продължава три месеца. Последният етап – интонационният период - се отлага по организационни причини. Така екипът органостроители се премества в Добрич, където започват монтажа на добричкия орган и след няколко месеца инструментът окончателно е готов. Работата по интонацията на варненския орган започва през януари на 1988 г. и след два и половина месеца най-после е завършен и органът във Варна. За откриване и освещаване на прекрасния и първи за Варна орган са поканени трима немски органисти и проф.Нева Кръстева. Така се организират общо 4 концерта. Първият концерт се състои на 20-ти март 1988 г./ За съжаление от ФКЦ отказват да проверят в архивите за името на органиста свирил на първия концерт, както и програмата му./На 21-ви свири младият органист Фогелзенгер,на 22-ри – проф.Нева Кръстева,а на 24-ти март свири органистът на катедралата в Хамбург – Кристоф Круммахер. .............. Няколко имена си заслужава да се запомнят, тези които имат най-много творчески принос за съществуването на този орган. Преди всичко заслуга за изящните "одухотворени" звуци на инструмента има превъзходният интонатор Хайнрих Валбрехт. Заедно с него творци на инструмента са Фридрих-Вилхелм Щендел - главен конструктор, Рудолф Неем - проектант на регистрите и диспозицията им и Юрген Фрайман - конструктор и проектант на фасадата.